Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2012 22:25 - Миди с ориз по Бургаски
Автор: itcook Категория: Рецепти   
Прочетен: 37128 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 07.05.2012 09:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Правите си разходка в Созопол. Пиете кафе (или биричка) над южните или източните скали на брега. Плащате сметка колкото Ви е надницата на работа и радостни и щастливи продължавате обиколката на града. На входа на пристанището (от северната част на Созопол) си купувате пресни миди с черупките за 2.50 кг. Прибирате се в къщи и приготвяте тази невероятно вкусна рецепта с дъх на море, любов и още нещо ...

 image

Порции: 3- 4 броя

Време за приготвяне: 10 мин миене на мидите, около 1 час приготвяне.

 Продукти:

- 1 кг пресни черни морски миди с черупки;

- 10 с.л. ориз;

- 1 средна глава лук – около 45-50 гр;

- 4-5 с.л. олио;

- 1 л вода;

- сол

- 10-20 зърна черен пипер;

- магданоз (по желание)

 Приготвяне:

Измивате черупките на мидите внимателно и прилежно. Една по една ги оглеждате да няма полипи, водорасли или нещо друго залепнало за тях. Едно време ги слагах в старата пералня на майка ми и ги въртях около 10 мин. Те се блъскаха една в друга и всичко падаше от тях. Ставаха огледално чисти. После майка ми ме гонеше, защото винаги пералнята се задръстваше. Не съм опитвал да ги сложа в центруфугата на съвременните перални.

Слагат се мидите в голяма тенджера. Налива се около 200-300 мл вода, колкото да покрие дъното на тенджерата. Като заври водата, мидите се отваярят и пускат още течност- собствен сос. До като заври водата, сложете капак на тенджерата, но стойте до котлона и го наблюдавайте. В противен случай ефекта е поразителен- ако не вярвате питайте жена ми. Цялата печка става във миден сос- невероятна гледка е.

След като се отворят мидите, махате от огъня и отцеждате течността от тенджерата в някакъв съд. Запазвате я.

Оставяте мидите да изстинат. После изхвърляте празните черупки и отделяте мидените ядки, които са паднали от черупките си. Намирате най- малките миди с черупки и вадите ядките. Намирате по- затворените черупки и махате ядките. Трябва да останат повече от половината миди с черупките. Преглеждате внимателно всички мидени ядки (отделените и тези в черупките) за пясък и т.н. конци, с които мидата се закрепва към скалите. Правите го една по една. В противен случай рискувате скърцане между заъбите и пари за зъболекари.

Нарязвате на не много ситно главата лук. Запържвате я в олиото. Аз използвам за целта дълбок тефлонов тиган. Включвате фурната на горно и долно печене на 180 градуса.

Измивате ориза в сито. Аз го мия до като водата под ситото стане прозрачна.

Добавяте ориза в тигана при лука. До като се задушава лука  прецеждате през тензух течността от варенето на мидите. Премервате колко милилитра е.

Пържите ориза до като се „оцъкли”. Много ми харесва тази думичка „оцъкли”. Винаги ми напомня за онзи стар морски виц:

„Защо калкана е плосък? – Защото е правил любов с кита.

Защо рака е оцъклен и ходи назад? – Защото без да иска видял горната случка”

 Като се „оцъкли” ориза, добавяте прецедената течност. Добавяте вода колкото общото количество течност да стане около 750 мл. Слагате черния пипер и солта. Внимавайте със солта, защото соса от мидите е малко солен. Захлюпвате тигана с капак. Вари се до като течността остане по- малко от половината. Пак внимавате за изкипяване.

Добавяте мидините ядки, които нямат черупки. Разбърквате за около 1 мин. Сипвате в тавичка.

image

Добавяте мидите с черупки. Леко разбърквате, като внимавате да не паднат ядките от черупките. Добавяте около 100 мл вода, ако е необходимо. Преценяте според състоянието на ориза и  количеството течност в тавата.

image

Слагате тавичката в загрятата фурна. Пече се до като почти изчезне течността. Това е не повече от 20 мин. Опитвате ориза за готовност и сол. Ако е готов, включвате грила на фурната за около 10 мин. Трябва съсвсем леко ориза да си промени цвета, колкото за естетичен вид. Ако не обичате сух ориз не включвайте грила. Аз го предпочитам съвсем леко припечен, тук- там станал жълтеникав.

Вадите от фурната.

Покривате го. Може да се използва вестник. Аз ползвам един метален поднос. Отгоре го завивам с кърпа. Оставям го да изстине. Така ориза попива и последната останала течност, и хем е леко припечен, хем не хрупа.

Сервира се като се слага ориз с мидени ядки в чинията и отгоре се подреждат мидите с черупки.

image

По желание се наръсва с магданоз. Обожавам магданоза.

image

Съвети:

Когато купувате мидите гледайте да са със сравнително чисти черупки. Може да висят от тях дребни камъчета или дребни мидички, но самата черупка да е чиста. В противен случай нямате големи шансове да подготвите мидите за рецептата.

Най- добре е да купите пресни култивирани миди от рибарските магазини. Предимството е, че са винаги чисти. Недостатъка е, че не знаете колко са пресни и дали не са стоели дълго време в хладилник. Но по принцип е за предпочитане.

Не купувайте само ядки от миди за това ядене. Вкуса на готовото ядене няма нищо общо с очакваното. По лесно се приготвя рецептата, но не си струва резултата.

Не съхранявайте мидите в камера или хладилник дълго време. Мидите умират и после не се отварят при варенето. Ако няма да приготвяте яденето в същия ден, поне сварете мидите, отделете течността и ги приберете в хладилника. Дори сварени, мидите да не се съхраняват повече от 1-2 дена в хладилник. Развалят се бързо и ще се натровите.

На течността от мидите аз му казвам сос от миди, но баща ми му вика морска вода. Вида на течността е като сапунена вода. Не се отчайвате. Без него яденето няма характерния си вкус. Ако не я сложете в ориза, все едно не готвите тази рецепта. Вкуса е коренно различен. Все едно е ризото с нещо си, но не и с миди.

Рецептата може и да не се запича във фурната, а да се приготвя само на котлона, но не е толкова вкусна.

Енциклопедия:

                Мидата е първото двучерупчесто мекотело, за чието организирано отглеждане се откриват свидетелства в Европа: култивирането й на дървени колове във Франция се споменава през 1235 г. Оттогава отглеждането на миди се разпространява в целия ареал на вида, т.е. цялото европейско крайбрежие. Най-напред по атлантическото крайбрежие с морската мида, а впоследствие и на иберийското атлантическо крайбрежие и в Средиземноморието с черната морска мида, отглеждана чак до Черно море. Различните техники на отглеждане се усъвършенстват в края на XIX век, епохата на развитие на отглеждането на миди като достъпен протеинов източник. По това време мидите стават много популярно в Западна Европа ястие.

               Обикновено мидите се консумират след топлинна обработка, но се ядат и сурови, също като стридите.

               Обикновено живее в приливни зони, прикрепена към скали посредством здрави нишковидни структури, образувани от секреция на жлези, които се намират в крака на мидата. Тя се смята за естествения филтър на морската вода. Обирайки всички боклуци от водата, мидата се превръща в основа на едни от най- невероятните кулинарни шедьовъри.


 



Тагове:   рецепти,   миди с ориз,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - MIDI
12.05.2012 19:43
az slagam i cherven piper i nai vajnoto qde se s midenata cherupka
цитирай
2. itcook - Thank you
13.05.2012 09:08
Благодаря за напомнянето. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО тази вкусотия се яде с мидена черупка. Това е половината от удоволствието.
цитирай
3. анонимен - Станаха супер!
26.07.2012 17:06
С повечко лимонче и си облизахме пръстите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: itcook
Категория: Рецепти
Прочетен: 694464
Постинги: 87
Коментари: 88
Гласове: 166
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031